Старопечатни книги

Унищожаването на самостоятелната българска държава и църква поставя на изпитание българската книжнина и култура. През първите векове от османското завладяване манастирите и техните метоси поддържат писмените традиции, преписвайки и създавайки основно църковна литература. Постепенното навлизане на чуждо влияние и литература, както и желанието за самоизява на възраждащия се български народ, правят възможно появата на богата и разнообразна книжнина. Деветнадесети век поставя началото на възход в създаването, издаването и разпространението на литература от всякакъв тип – учебно-научна, проза, поезия и публицистика.

Колекцията на музея се състои от:

1)      Ръкописни книги, писани и преписвани в периода XVI-XVIIIв., като най-ценно сред тях се откроява Четвероевангелие на Данаил Етрополски от 1625 г.

2)      Печатни книги – богата и разнообразна колекция от чуждоезични и книги на български език, част от световното литературно богатство, както и такива с основополагащ характер за новобългарската писмена култура.

А) Чуждоезични. Освен преобладаващата руска и гръцка църковна литература – Минеи, Требници, Псалтири -  любопитни са изданието на гръцките „Илиада“ и „Одисея“, отпечатани през 1552 г. в Базел от Йоан Херваген и съчинения на Ксенофонт – Лайпциг, ????.

Б) Книги на български език.  В експозицията на музея могат да се видят важни за Възраждането книги  - „Славянска граматика“ на Павел Ненадович, „Стематография“ на Христофор Жефарович, екземпляри от първите издания на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански, 1806 г. и Рибния буквар на д-р П. Берон, 1824 г. Разнообразието на колекцията се допълва от библейските преводи на Н. Рилски, художествената и публицистична литература на Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Хр. Ботев, Л. Каравелов и др., различни учебници и научни издания, църковна литература.